За хляба
854
0
1
Внезапни ветрове ме залюляха
във пътя ми към края на живота.
Безкрайни грижи с мъки ме поляха
и аз загубих всякаква охота
да се сражавам в земните окопи...
На всяка крачка срещам аз преграда.
Но вързани от мен- след жътва- снопи
са ми и най- голямата награда.
За тях очаквам по- доброто време
да овършея зърното без врява.
И смляното брашно да си поеме
по пътя до изпичане на хляба.
Тогава пак живота ми ще стане
и бял, и пухкав също, като хляба.
А дневната ми мъка ще престане
и всичко ще си тръгне както тряб"а.
© Никола Апостолов All rights reserved.
