Внезапни ветрове ме залюляха

във пътя ми към края на живота.

Безкрайни грижи с мъки ме поляха

и аз загубих всякаква охота

да се сражавам в земните окопи...

На всяка крачка срещам аз преграда.

Но вързани от мен- след жътва- снопи

са ми и най- голямата награда.

За тях очаквам по- доброто време

да овършея зърното без врява.

И смляното брашно да си поеме

по пътя до изпичане на хляба.

Тогава пак живота ми ще стане

и бял, и пухкав също, като хляба.

А дневната ми мъка ще престане

и всичко ще си тръгне както тряб"а.