За мен остана...
Grüne Schule Grenzenlos in Zethau
(Зелено училище)
Стара къща с няколко входа,
истина ли беше или някакъв сън?
Когато нощем из коридорите бродех,
а после сядах на пейката вън.
Тесни стълби, коридор, 3 етажа,
безброй врати с табелки по тях;
и сега с увереност мога да кажа:
“Отидох, върнах се, т.е. аз бях!”
Назад се обръщам и тайно поглеждам
към малката стая със седем легла,
куфарите на пода- разпилени небрежно-
умиление, трепет и малко тъга.
А от столовата аромат се носи,
утро избутва палаво нощта
и по витата стълба пак тичаме боси
към отрупаната маса с вкусни неща.
А оттам ни махат и ни се усмихват
вурст, масло и хрупкав земел,
и хубавото чувство още не стихва,
вятърът в тръстиките по нещо е отнел.
И всеки нещо малко от душата си остави
в голямата ни къща, в онзи немски кът,
нещо, което лесно няма да забрави,
за което ще си спомня всеки път, всеки път.
Като чуя “Германия” някак се сещам
за пикник, приятели и нашата полянка,
аромата от тревата все още усещам,
на сън там се връща и моята сянка.
И все онези безкрайни ярки нощи,
улична лампа, безмълвно шосе
и шума от реката- чувам го още,
приказка, разказ или просто есе...
© Франческа Салиери All rights reserved.
