Apr 4, 2015, 8:07 PM

За него жадна

  Poetry
515 0 1

И в порутена колиба, и в пещера бих живяла...

И на открито, на земята бих спала...

И без пари, и без удобства бих стояла...

 

Стига той да е до мен!

Да ме целува и прегръща всеки ден.

Живот с лукс не искам аз. Живот искам с него - скромен.

 

И пак ще се усмихвам на небето.

Пак ще тичам без посока, по полето.

И сърцето от щастие ще е пак обзето. 

 

С него навсякъде бих заминала.

Всичко пред нас изпречило се бих сринала.

От животът жадно всичко бих взимала.

 

И без дрехи, и без обувки бих ходила...

Щом съм с него и в пустиня бих бродила.

За него до края бих се борила.

Любов истинска за него се е родила.

И от него никога не бих се уморила.

 

Щастие, любов и слънчево небе.

Бих родила нашето дете.

 

В колиба, на земята бих заспивала.

В студена вечер него бих завивала.

Устните му бих изпивала.

 

Очите му бих целувала.

От въздуха бих го ревнувала.

 

"Жадна за него, само за него."

 

Г.Петкова

април,2015г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...