И в порутена колиба, и в пещера бих живяла...
И на открито, на земята бих спала...
И без пари, и без удобства бих стояла...
Стига той да е до мен!
Да ме целува и прегръща всеки ден.
Живот с лукс не искам аз. Живот искам с него - скромен.
И пак ще се усмихвам на небето.
Пак ще тичам без посока, по полето.
И сърцето от щастие ще е пак обзето.
С него навсякъде бих заминала.
Всичко пред нас изпречило се бих сринала.
От животът жадно всичко бих взимала. ...