За нея
За нея
Тя идва отново и отново
във моя живот сломен
със сила голяма да всява раздори
любовта вечна в безкрайни простори.
Просторите пусти на мойто сърце
ах колко е малко за тази любов
да тупти го кара нейния зов
а то е малко, а много тъжи
Да се пръсне по-скоро, не ще издържи!
Че мъка голяма, обхвала го цяло
да мъчи сломено от своята глупост
глупост неземна, защо го оставих
да се влюби безцелно, сякаш е навик
Сякаш е нещо от рая дошло
А защо тогава ме мъчи тъй много
Тъй сладко!
С тази страст непонятна гореща
изгаря ме от вътре като пещ тя
Дали знае някой моята мъка
Дали знае, че часовника цъка
Отброява минутите тежки
Когато ме обливат спомени жежки
За нея са тези спомени
За нея е моята песен
Тъжна и горестна бе тя наесен
Но няма как вниманието ти да привлека
За теб и сто змея бих победил
За теб и с жива вода бих се сдобил
Че не е ли това живата вода
Искрящата сила на любовта
Не съм ли аз твоя принц
Твоя рицар в доспехи блестящи?
Да такъв съм!
Рицарят на самотата и болката
Рицар съм, а нямам броня,
че никоя броня не ме пази от теб
че живея без сълза да пророня
А плаче ми се! Но не мога
Нали съм рицар проклет
обречен да търси любов безчет
И всичко това заради теб.
Свърши се вече, бъди щастлива
със някой твой ухажор заклет
нека той любов да ти носи
нека носи любов и за мен
че моята любов от сърцето прелива
и ме дави с горещи сълзи - Умирам!
А искам само да видя в полята
Една твоя усмивчица свята!
Тя идва отново и отново
във моя живот сломен
със сила голяма да всява раздори
любовта вечна в безкрайни простори.
Просторите пусти на мойто сърце
ах колко е малко за тази любов
да тупти го кара нейния зов
а то е малко, а много тъжи
Да се пръсне по-скоро, не ще издържи!
Че мъка голяма, обхвала го цяло
да мъчи сломено от своята глупост
глупост неземна, защо го оставих
да се влюби безцелно, сякаш е навик
Сякаш е нещо от рая дошло
А защо тогава ме мъчи тъй много
Тъй сладко!
С тази страст непонятна гореща
изгаря ме от вътре като пещ тя
Дали знае някой моята мъка
Дали знае, че часовника цъка
Отброява минутите тежки
Когато ме обливат спомени жежки
За нея са тези спомени
За нея е моята песен
Тъжна и горестна бе тя наесен
Но няма как вниманието ти да привлека
За теб и сто змея бих победил
За теб и с жива вода бих се сдобил
Че не е ли това живата вода
Искрящата сила на любовта
Не съм ли аз твоя принц
Твоя рицар в доспехи блестящи?
Да такъв съм!
Рицарят на самотата и болката
Рицар съм, а нямам броня,
че никоя броня не ме пази от теб
че живея без сълза да пророня
А плаче ми се! Но не мога
Нали съм рицар проклет
обречен да търси любов безчет
И всичко това заради теб.
Свърши се вече, бъди щастлива
със някой твой ухажор заклет
нека той любов да ти носи
нека носи любов и за мен
че моята любов от сърцето прелива
и ме дави с горещи сълзи - Умирам!
А искам само да видя в полята
Една твоя усмивчица свята!
© Димитър Попов All rights reserved.
