Nov 15, 2005, 12:45 PM

ЗА НОСТАЛГИЯТА

  Poetry
1.2K 0 10

ЗА НОСТАЛГИЯТА

Огромна радост за душата,
е да се връщаш в бащиния край.
И птицата познава си гората,
и своето гнездо си знай.

Човекът, като птица да е волен,
пак ще се завръща у дома.
Тъй Бог ни е създал отколе -
да тачим родната земя.

И всеки път да ни обзема радост,
когато спрем пред дворната врата,
а тя с една необяснима святост,
безмълвно да ни скрива от света.

И всеки ден, неизживян в уюта
на онзи кът, тъй близък и желан,
сърцето да разкъсва болка люта,
в очите да блестят сълзи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...