За пеперудите...
Времето беше отминало вече,
може би някак сега бе различно,
щеше отново тя него да срещне,
знаеше как ще се чувства отлично.
Пак във стомаха рояк пеперуди
щяха да пърхат безумно игриви.
Двамата щяха да бъдат пак луди,
време забравили… просто щастливи.
А пеперудите – чакани гости,
бяха ли навик, който летеше?
Беше ли буцата в гърлото просто
глътка кафе, от която горчеше?
Падаше вече мрак зад стъклата.
И позвъни се. Загубила слово,
тя като в унес отвори вратата.
Той бе!... И всичко започна отново…
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
