За първата любов...
Не повярвах, че не ме обичаш. Вече.
Щом е свършило, не е било любов.
Любовта е истинска, дори и отдалече,
и оцелява винаги в този свят суров.
Любовта не се измерва в думи -
осъзнах го, пък макар и малко късно.
Не е било и връзка помежду ни
при липсата на туй красиво чувство.
Не е било любов. Утеха
намирам аз в това си заблуждение -
и нося го с сърцето. Като дреха,
прикриваща и моето падение.
За първата любов мечтаех,
за пеперуди и звезди сред ясен ден...
Но бях дете тогава... и не знаех -
любовта понякога спохожда само мен.
© Или Дадарова All rights reserved.
