За седемнайсти път
Момчетата ни, вече са мъже,
които носят българското знаме.
Момчетата ни нямат страхове.
Те имат почит, дълг, достойнство, памет.
Момчетата ни, вече са мъже.
Те могат да променят ветровете.
Мазолести са техните ръце,
но с тях поднасят и уханно цвете.
Момчетата ни, вече са мъже.
С търпение почистват наши грешки.
Те вярват само в двете си ръце
и мъжки са мечтите им момчешки.
Момчетата ни, вече са мъже.
Узря плодът през бури и проблеми.
През вените, към моето сърце,
няма вече Хамлетски дилеми.
Аз вече съм спокоен занапред.
Вярвам, има много като мен.
За седемнайсти път ще изрека подред:
Честито, Ивчо – твоя ден рожден!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да ти е живо и здраве хлапето, вече мъж, Вальо! И да догони и надмине баща си по реализация! (Честит рожден ден и на теб на патерица!) Успешен, здрав, честит и обичан! С респект пред поетичното ти можене - поздрав!
-
Велика,но често безмълвна е бащината надежда,радост и гордост!Поздравления!
-
Да ти е живо и здраво малкото голямо момче! И майка му и татко му да са до него! Поздрави София - Лондон
-
Поздравления!Най-трудно е да бъдеш добър родител,
но когато се справиш и си доволен от постигнатото- това е
триумф!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
