За седемнайсти път
Момчетата ни, вече са мъже,
които носят българското знаме.
Момчетата ни нямат страхове.
Те имат почит, дълг, достойнство, памет.
Момчетата ни, вече са мъже.
Те могат да променят ветровете.
Мазолести са техните ръце,
но с тях поднасят и уханно цвете.
Момчетата ни, вече са мъже.
С търпение почистват наши грешки.
Те вярват само в двете си ръце
и мъжки са мечтите им момчешки.
Момчетата ни, вече са мъже.
Узря плодът през бури и проблеми.
През вените, към моето сърце,
няма вече Хамлетски дилеми.
Аз вече съм спокоен занапред.
Вярвам, има много като мен.
За седемнайсти път ще изрека подред:
Честито, Ивчо – твоя ден рожден!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
