За слепотата има ли спирачки?
ЗА СЛЕПОТАТА ИМА ЛИ СПИРАЧКИ?
Забързаният делник се препъваше
от тичане по улиците прашни.
Стар скитник във контейнера тършуваше,
а минувачи гледаха го страшно...
Надбягваха се с вятъра колите,
сякаш че иде краят на Света.
Шофьорите, забързани, сърдито
натискаха педала на газта...
... И там, на пешеходната пътека,
за миг Земята спря да се върти!
Едно дете не стигна до отсреща!
Една кола, уви, не намали!...
„Убиха го! Прегазиха! Аз клето!”
За миг събра се зрелищна тълпа.
Но никой не отиде до детето...
Стояха всички с зейнала уста!
Едничък само старият бездомник
до гърчещото тяло приближи,
главата му повдигна и грижовно
със вехтата си дреха го пови...
И там, докато всички се препираха
кой крив, кой прав, и кой ще си плати,
само в скитника сили се намериха
невинния живот за да спаси!
Не искаше човекът да приеме,
че Бог ще вземе малкото дете,
и Вярата му сякаш бе мехлема
защото то полека се съвзе...
... А после за геройство обявиха
постъпката на стария бездомник.
Три дни от пресата му отделиха...
Но днес малцина него ще си спомнят.
... Днес пак колите гонят се със вятъра.
И тази надпревара скъпо струва...
Не винаги помилва ни Съдбата...
Човешкият живот не се купува!
... Остава само плачещата истина,
неказана от ничия уста.
Осем милионна публика... И триста,
които само ще я разберат...
... Там, горе, Бог на всички ще прости.
Пръстта отмива всички грешни крачки...
Но тук дали ще станем по-добри?
За слепотата има ли спирачки?
Павлина Соколова
... На Марина - едно дете, за което се моля всеки ден... ♥
... На капитан Виктор Якимов - един от малкото останали ЧОВЕЦИ ( http://www.blitz.bg/news/article/135116 )
И на онези 300..! Дано се намерят хора, които да ви последват!
© Павлина Соколова All rights reserved.
