За твоето единствено сърце
За твоето единствено сърце
Сто гряха върху плещите ми тегнат,
не зная Бог дали ще ми прости.
Хиляда пъти те желах за мене,
в милион от мойте сънища бе ти.
Стотици пъти себе си отричах,
десетки пъти в себе си се клех,
и всеки друг отказвах да обичам,
и бягах от десетки светове.
От седем пътя осмия избирах
и тръгвах през пустинята от грях,
на десет чужди думи хващах вяра,
петнайсет пъти занемявах в страх.
От двеста бури огнени се скривах,
преборих триста с двете си ръце.
През девет кръга адови преминах
за твоето единствено сърце.
© Василена All rights reserved.
