Jan 13, 2011, 1:14 PM

За всички нас (Моето кредо) 

  Poetry » Civilian
697 0 4

... Смъртта, вярвам, дори на един-
единствен невинен, струва толкова, колкото целият океан от нищо
неподозиращи жертви, океанът от страдания и мъка, който тогава заля
родината ми и света. И в нов вид продължава и сега...


Срамувам се,
че толкоз много ми е дадено,
а нищо не направих досега!
За тях -
убитите коварно с нож в гърба.
Насечените с брадва.
За обесените.
Удушените.
За мъртвите тела,
които дишат в нас.
Разстреляните.
За заровените тайно,
полуживи -
за да изгният непогребани.
За осакатените.
Това сме всички!
За изтезаваните.
За изгнаните.
За онеправданите.
Преследваните
десетилетия, не -
цяла вечност!
Близките им и роднините -
и те.

 

За онова чудовищно
проклятие
в съдбите ни.
За стъпканото
във калта
разпятие.
За ужаса в арестите.
За робството.
За гаврата -
с душите ни!
За Престъплението,
за което
тъй много малко
вече се говори
и тъй страшно много
се мълчи!
За същото онова Отровно Цвете,
което
днес ни обгръща
с пипалата си отново,
омразата един към друг
ни връща
и я множи.
Души ни!
В нови цветове цъфти.

 

За всички изгорени
от живота.
И за смазаните.
Унижените.
Отчаяните.
Както преди,
така и днес.
В родината ми.
По света.
Навсякъде.

 

И много,
много ми е мъчно!
Всичко в мен гори.

 

3 януари 2008

© Иван Бързаков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Перото ти поете,то помни и разказва!Нищо не е забравено.Миналото често взривява бъдещето...когато му дойде времето.
  • Много силно и искрено впечатление! Трябва обаче да добавим едно малко разяснение. Тук не става въпрос човек да се срамува за чужди престъпления. Поетът се обръща най-вече към утвърдените поети и писатели и всички други хора на изкуството (драматурзи, режисьори, художници и т.н.), които не са направили почти нищо, както преди, така и през последните 20 години, за жертвите, т.е. за целия народ, който беше репресиран. И не само за нашия народ, а и за всички народи, които на практика бяха пожертвани.
    Не случайно Холокостът беше така дълбоко разобличен благодарение на хиляди произведения на изкуството, които продължават да излизат и до днес.
    Поетът и писателят са преди всичко мисъл и техният дълг е да вникнат по-дълбоко от обикновения човек в болката на народа. Затова те са много по-отговорни. На тях им е дадено да откликнат. Не случайно се казва, че поетът и писателят са съвестта на нацията - за тях няма давност. Това, че например Стамболов е убит през 1895 г., значи ли, че днес поетът не трябва да реагира на това злодейство? Дори обществото да забрави, поетът, човекът на изкуството нямат право да забравят. Те отговарят пред Бога. Без този граждански дълг те не са поети.
  • О, да, та те са къс от мене,
    от теб, от тях, от нас, от всички.
    И нека да прониква във душата ми срамът
    пораждащ сила той и вдъхновение,
    за да отхвърля сънищата недействителни,
    да се събудя, жертва свята да положа,
    с делата мои пред олтара на света!

    Благодаря! Желая здраве и духовна сила!
  • Изключително силни и покъртителни думи!Просто занемях от жестоката истина която носят в себе си!Но аз не мога да се срамувам заради чужди престъпления!Мога само да съчувствам на жертвите.И да се моля с цялата любов която е в душата ми болните от омраза и ненавист да бъдат излекувани и Светлината на доброто и човечността да озарят всички души!
Random works
: ??:??