ЗАБЛУДА
За кого ли със теб да се сещаме?
Няма вече защо да го правим.
Няма изгреви общи да срещаме,
няма обща следа да оставим.
Заблудиха ни радости сторени,
но без страст, от която да тръпнем.
И в душите си, вече затворени,
се опитвахме с теб да замръкнем.
Но във утрото с мъка откривахме,
че сами сме и сме непознати.
В самотата взаимна се скривахме,
сред безкрай от вини непризнати.
А сега любовта ни презираше.
Доубихме я с липсващи страсти.
И изхвърлена, бавно умираше,
цялото ни превърнала в части.
© Дарина Дечева All rights reserved.
