Забранена любов
На леглото нежно ме сложи.
Твоя съм – люби ме!
Изгори ме в твоите очи,
искай ме, вземи ме!
Във чаршафи от сатен
с мен да станеш цяло,
жадни погледи по мен,
дъжд навън валяло...
Устни в мене погали –
тръпки ме побиват,
всичко искай и вземи –
чувствата изстиват.
Устни впивай ти във мен,
жадно ме прегръщай
и люби ме този ден,
времето не връщай.
По бедрото ми ръката ти,
по врата – дъхът ти,
всяка част от мен вземи –
утре да се кръстя!
Във очите гледай ме,
с мисли обладай ме,
със душата искай ме –
цяла опознай ме!
В танц красив на две тела
жадно ме разтърсвай,
в танц обречен на греха
дрехите разкъсвай.
Стенанията твои
да слеем във нощта,
със тези жадно мои,
красивите неща.
Бъди ти принца нежен,
а после грубиян.
Красив, дори небрежен,
бъди ти мой без свян!
Любов дали изпитваш,
не ще те питам аз.
Едно от тебе искам –
бъди мой в този час,
а в утрото красиво
ще стана тихо знам,
и дънките навличам,
поглеждам те без срам
и тихо се усмихвам.
„Обичам те!” – шептиш,
но аз не ти откликвам...
„Повярвай ми, грешиш!”
Навън без дъх излизам
и въздух търся пак.
Ах, колко те обичам,
но тъй да ме е страх.
Отвънка друг ме чака,
живот като игра.
За мен е просто театър,
за него е съдба.
Лежиш сега в леглото
и търсиш грешка ти,
на мен ми е самотно,
горкият, как ли си?
Притичвам към колата,
със чанта във ръка,
с усмивката позната
ме чака той сега.
Аз гузно го целувам.
„Как си? Добре ли спа?”
Не искам и да зная, в ума ми е нощта!
Не знам защо не казах,
че аз не съм сама.
От тебе се отказах,
дали пък не греша.
Чаршафите сатенени,
любовната игра –
остават само в спомена,
сами сме ний сега.
И поглед нежно-топъл
се впива жадно в мен,
не чува моят вопъл,
но топли моят ден.
И нежно ми намига.
„А ти? Добре ли спа?”,
във думите се давя...
„Перфектно при това!”
Колата бавно потегля
и те отвлича от мен,
колата за миг даже не спира,
не спира и днешният ден.
Сигурно вече разбрал си,
но нищо не знаеш, уви...
Сигурно всичко видял си,
но не и моите сълзи...
Твоя съм – люби ме!
Изгори ме в твоите очи,
искай ме, вземи ме!
Във чаршафи от сатен
с мен да станеш цяло,
жадни погледи по мен,
дъжд навън валяло...
Устни в мене погали –
тръпки ме побиват,
всичко искай и вземи –
чувствата изстиват.
Устни впивай ти във мен,
жадно ме прегръщай
и люби ме този ден,
времето не връщай.
По бедрото ми ръката ти,
по врата – дъхът ти,
всяка част от мен вземи –
утре да се кръстя!
Във очите гледай ме,
с мисли обладай ме,
със душата искай ме –
цяла опознай ме!
В танц красив на две тела
жадно ме разтърсвай,
в танц обречен на греха
дрехите разкъсвай.
Стенанията твои
да слеем във нощта,
със тези жадно мои,
красивите неща.
Бъди ти принца нежен,
а после грубиян.
Красив, дори небрежен,
бъди ти мой без свян!
Любов дали изпитваш,
не ще те питам аз.
Едно от тебе искам –
бъди мой в този час,
а в утрото красиво
ще стана тихо знам,
и дънките навличам,
поглеждам те без срам
и тихо се усмихвам.
„Обичам те!” – шептиш,
но аз не ти откликвам...
„Повярвай ми, грешиш!”
Навън без дъх излизам
и въздух търся пак.
Ах, колко те обичам,
но тъй да ме е страх.
Отвънка друг ме чака,
живот като игра.
За мен е просто театър,
за него е съдба.
Лежиш сега в леглото
и търсиш грешка ти,
на мен ми е самотно,
горкият, как ли си?
Притичвам към колата,
със чанта във ръка,
с усмивката позната
ме чака той сега.
Аз гузно го целувам.
„Как си? Добре ли спа?”
Не искам и да зная, в ума ми е нощта!
Не знам защо не казах,
че аз не съм сама.
От тебе се отказах,
дали пък не греша.
Чаршафите сатенени,
любовната игра –
остават само в спомена,
сами сме ний сега.
И поглед нежно-топъл
се впива жадно в мен,
не чува моят вопъл,
но топли моят ден.
И нежно ми намига.
„А ти? Добре ли спа?”,
във думите се давя...
„Перфектно при това!”
Колата бавно потегля
и те отвлича от мен,
колата за миг даже не спира,
не спира и днешният ден.
Сигурно вече разбрал си,
но нищо не знаеш, уви...
Сигурно всичко видял си,
но не и моите сълзи...
© Яна All rights reserved.
Но красиво!!!