Забрава
Изчезва сънят в безплътно пространство,
изяден от черна, непрогледна тъма,
погълнат от нечие жадно гърло,
изгубен във черно, хвърлен в нощта.
Изчезват мечтите в тясната стая,
потънала, сляпа, в сивия страх.
Забравени, глухо изчезват мечтите,
покрива ги тихо ситният прах.
Изчезва мъстта, щом всичко забравиш,
изчезват желания, изчезва страстта
и колкото силно да не желаеш,
не сънуваш, не виждаш, сляп си в съня.
Изчезва луната под черния туш,
изчезват звездите, нарисувани на тавана
и всяка вечер нощта изрисува
само безплодна... безлюдна... и вечна забрава.
изяден от черна, непрогледна тъма,
погълнат от нечие жадно гърло,
изгубен във черно, хвърлен в нощта.
Изчезват мечтите в тясната стая,
потънала, сляпа, в сивия страх.
Забравени, глухо изчезват мечтите,
покрива ги тихо ситният прах.
Изчезва мъстта, щом всичко забравиш,
изчезват желания, изчезва страстта
и колкото силно да не желаеш,
не сънуваш, не виждаш, сляп си в съня.
Изчезва луната под черния туш,
изчезват звездите, нарисувани на тавана
и всяка вечер нощта изрисува
само безплодна... безлюдна... и вечна забрава.
© Константин All rights reserved.
