Заднебесно
Обичам те, защото си невинна... по-невинна от сърна,
скрита в девствените недра на гори
от смолиста зеленина.
Жените със зрели очи ме отблъскват –
очи по-ужасни от ужаса на нощта...
съскащи гласни
от незавършен монолог на Казанова.
На границата на изгрева
слънцето е само палач на душата.
Искам да избягам в друга вселена
... най-вече от себе си...
Непоносимо е да се срещам с образа си в огледалото...
огледалото-предател –
отново и отново... чак до смъртта.
Заговорът на сенките е последното причастие
в двора на сатана.
Ом мани падме хум –
прераждам се от самота!
© Младен Мисана All rights reserved.
