vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
Aug 2, 2019, 3:37 PM

Заднебесно 

  Poetry
837 14 8

Обичам те, защото си невинна... по-невинна от сърна,

скрита в девствените недра на гори

                                                            от смолиста зеленина.

Жените със зрели очи ме отблъскват –

                                                                 очи по-ужасни от ужаса на нощта...

съскащи гласни

                           от незавършен монолог на Казанова.

На границата на изгрева

                                         слънцето е само палач на душата.

Искам да избягам в друга вселена

 

... най-вече от себе си...

 

Непоносимо е да се срещам с образа си в огледалото...

огледалото-предател –

                                      отново и отново... чак до смъртта.

 

Заговорът на сенките е последното причастие

 

в двора на сатана.

 

Ом мани падме хум –

                                     прераждам се от самота!

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Каква дълбока мистична образност и палитра от сложни чувства...
  • "На границата на изгрева слънцето е само палач на душата."
    Дълбокото философско звучене, с което е пропит целия стих, го прави труден за коментиране. Оставам замислена... и възхитена. Поздрави!
  • Елегантно, стдено- красиво, изпълнено с мистика! Неповторим си, Младене!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
    "Искам да избягам в друга вселена
    ...най - вече от себе си..."
  • "Заговорът на сенките е последното причастие в двора на сатана!" Да избягам от сенките, от жените със зрели очи...от себе си... към невинността! Поздравления, мъдър стих!
  • Заднебесно- зад небето, зад облаците, зад душата на птиците!
    Зад луната, плеядите и звездите!
    "Жените със зрели очи", това са сенките зад небето, също така това са кошмарите
    и страховете човешки, подсказва го и нощта маскирана с ужас!
    От друга страна това са и спомени примесени-с пар екселанс на усещане!
    Ненавист към миналото, към неспазването, доверието, правдивостта, онеправданието, очакването!
    От друга страна е и непоносимост, към буквалността!
    Страх примесен от огледалното отражение, от егото и бягство от тълпата!
    От стадното единство и синдром!
    "Жените със зрели очи"-това са също емоциите, замаскирани в метафора!
    А в езотеричен план-това са звездата и луната (с маска на завоелираност и единство на женски род)!
    Философската нишка е бягство от самите себе си, от нашето Аз и отражението ни човешко!
  • Обзел те е нихилизъм?!
    Встрани от шегата, невинността си тръгва винаги разплакана...
  • "Жени със зрели очи ме отблъсват"???... ... А мен ме отблъскват такива идеи.
Random works
: ??:??