Задушница
Задушница е този ден.
С вино, хляб и жито
мъртвите да споменем.
Да кажем и молитва.
Да ги помолим да простят,
грешките ни земни.
На зле отива този свят.
Дали ще го прогледнем?
Те, мъртвите не знаят как
умрели сме душевно.
Живот, а всъщност черен мрак
и бъдеще плачевно.
Подавки да си подадем
и за ръце се хванем.
Мъртвите да почетем.
Живи да останем.
Два свята на една страна
в този ден съдбовен,
да скрием лютата сълза
и я направим спомен.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
