Задъхвам се...
Задъхвам се.
Въздухът не стига.
Бучи в ушите тътен.
Клокочи в гърлото.Стомахът ми се свива.
Сърцето полудяло ,променя своя ритъм.
Питам се.
Това ли е любов?
Нали от нея се полита,
тя давала крила?
Нали и аз за нея писах?
Или била е бленувана мечта?
А казват от любов не се умира.
А аз без време ще умра.
А мислех ,че съм зрялата жена.
Сега треперя,плаха и уплашена,
сега съм тази що не бях.
До болка стискам устни,
да не викна.
Навън мъгла и мъгла и студ
и мен ми студено и треперя
Коя съм аз жена или дете?
© Евгения Тодорова All rights reserved.
