Загиващ
Скърца перото ...
Надежда тиха плаче във усмивките на младите лица.
Сълзи проронват
и сякаш киселина пробива дупки във фините сърца.
Догаря кожата
и търси свежест във целувката на родната земя
или безпомощна,
копнееща спасение, желае майчина кърма.
Да вкуси спомен,
да пипне брата си със две ръце, за туй се моли тя.
Издирва вечност...
Но тази нежна плът умира, погубена от болестта.
Лежи и вярва.
И тъй загиващ очаква кратка радост малкият човек.
Но няма участ,
и няма орис, която туй сърце насилствено ще спре.
© Маргарита All rights reserved.
