„Без нейното оръжие във този свят нерад с какво ще браня себе си от него и от... мен?” – Надежда Захариева
ЗАГУБИХ СИ УСМИВКАТА
И аз така – по пътя си я нейде запилях -
от крайчеца на устните стопи се изведнъж.
Иди и обяснявай ти защо преди се смях,
иди и отговаряй днес виновен ли е мъж...
Крадлив живот, вършее сякаш има ураган!
Стрелките на часовника да можеше да връщам...
Загубих си усмивката! Най-верният другар.
Предателски до мен сега тъгата ме прегръща.
Кой бил виновен? Знам ли? Хайде, нека е съдбата!
Превърза ми очите, спънах се за кой ли път. ...