„Ах, каква съм многознайка!” -

гордо каза мама Зайка.

Днес из цялата гора

съвети давах без да спра.

Почнах още от зарана

с ранобудната Мецана.

Докато ми се оплаче

за своето мече юначе,

че коремче го боляло,

от вчера нищичко не яло,

аз бързичко й казах: „Знай,

от ментичка свари му чай.

Коремчето му затопли

и много ти не го мисли.”

Със зяпнала уста остана

миличката ми Мецана.

После до дъба се спрях,

Катеричката видях.

Тъкмо да ми каже как

снощи в непрогледен мрак

се изгубила горката,

аз я хванах за ръката:

„Чакай, чакай, в мрака чер

ти не си ли взе фенер?

Не чу ли моето предупреждение,

че ще има лунно затъмнение?

Чух от Бухльо новината,

когато носеше я из гората.”

Поех отново, а насреща – ето,

нос провесило мишлето.

Паднало по време на игра

и навехнало си зле крака.

Не дочаках да ми се оплаче,

бързо смъмрих малкото глупаче.

Да бе стояло кротко у дома,

нямаше да му се случи таз беля.

Понечи плахо да ми възрази,

но тонът ми съвсем го порази.

След него пък на пътя ми застана

съседката ми – госпожа Лисана.

Искаше с мъжа си пак да се похвали,

как надбягал някакви чакали.

Не я дочаках дъх да си поеме

и думата побързах аз да взема –

как милият ми Заю Дългоух

спаси си с бяг красивия кожух

и ни един ловец не го улучи.

Избяга даже от ловното куче!

Отминах я, тя странно ме изгледа.

Ех, пак завижда явно на съседа!

Прибрах се вкъщи уморена,

но пък от себе си удовлетворена.

Помогнала на всички покрай мен,

ще отбележа за успешен този ден.

……………………………………

Дали поука ще намерите, не знам,

но нека всеки да си отговори сам:

В мама Зайка разпознахте ли се вие,

че тя във всички ни по мъничко се крие?!

Дали наместо да покажем състрадание,

ний търсим само чуждото внимание?!

И вместо грижа и любов да има в нас,

попадаме на завистта и клюката във власт?