Закана
600
0
0
За нощ една дори люби ме,
със нежна кожа ти гали ме,
със устни сладки разтопи ме,
със дива страст ти запали ме,
за нощ една дори люби ме.
Аз казах ти - за мене ти си
идеалът мой неповторим
и знам, по всичко май личи си
със тебе как ще съгрешим.
Дори за миг ти прегърни ме -
в прегръдка силна до немощ,
а после бавничко пусни ме
и нека сладка бъде тази нощ.
В усмивката ти нежна гасна,
в устните копринени горя,
изпиваш ме в целувка сластна
и вътрешно от страст крещя.
Страста ми луда обуздай я,
прокарвай по плътта ръка,
душата дива ти омай я
и бясно ме люби в нощта!
И нека дрехите да падат,
задръжките да бъдат мит,
проблемите ни нека да отпадат
и нека да разбием този миг.
И голотата ни, до вчера чужда,
и притесненията стари
са днес това, което ни възбужда,
това, разгарящо у нас пожари.
Целувай нежно мойте устни,
хапи ме даже в миг един,
засипвай ме с целувки вкусни,
бъди със мен неудържим.
Тогава във краката ти ще падна
и ще целувам твойта плът
и знам, дори и да пропадна,
за мен божествен ще е този път.
Със устни нежно ще те любя,
ще чувам тихо твоя глас,
от страст дори ще те погубя
и тихо ще ти шепна аз.
А после другото е ясно -
на сутринта ще си благодарим,
защото всичко бе прекрасно...
сами ще можем ли да спим?
И на сутринта ти нежно спинкаш,
а аз със сълзи на очи
събирам дрехите от пода
и тръгвам си, а ти си спи.
Мигът ни бе прекрасен, знаеш,
но само миг ми обеща
и с устни пак да ме изваеш
за мен далечна е мечта.
Целунах аз челото хубаво,
целунах малкото носле
и бързо пак в деня изгубена
отново сивото ме взе,
но аз усмихвах му се вяла
и помнех дълго тази нощ,
обсипана и млечно бяла,
красива, пълна със разкош.
И ето тук една закана -
нощта ще се повтори, знай,
ще чакам твоята покана
и после мой ще си до край,
но нека първо аз порасна,
ще трябва време, знам това,
тогава нежна и прекрасна
сърцето ти аз ще държа!
със нежна кожа ти гали ме,
със устни сладки разтопи ме,
със дива страст ти запали ме,
за нощ една дори люби ме.
Аз казах ти - за мене ти си
идеалът мой неповторим
и знам, по всичко май личи си
със тебе как ще съгрешим.
Дори за миг ти прегърни ме -
в прегръдка силна до немощ,
а после бавничко пусни ме
и нека сладка бъде тази нощ.
В усмивката ти нежна гасна,
в устните копринени горя,
изпиваш ме в целувка сластна
и вътрешно от страст крещя.
Страста ми луда обуздай я,
прокарвай по плътта ръка,
душата дива ти омай я
и бясно ме люби в нощта!
И нека дрехите да падат,
задръжките да бъдат мит,
проблемите ни нека да отпадат
и нека да разбием този миг.
И голотата ни, до вчера чужда,
и притесненията стари
са днес това, което ни възбужда,
това, разгарящо у нас пожари.
Целувай нежно мойте устни,
хапи ме даже в миг един,
засипвай ме с целувки вкусни,
бъди със мен неудържим.
Тогава във краката ти ще падна
и ще целувам твойта плът
и знам, дори и да пропадна,
за мен божествен ще е този път.
Със устни нежно ще те любя,
ще чувам тихо твоя глас,
от страст дори ще те погубя
и тихо ще ти шепна аз.
А после другото е ясно -
на сутринта ще си благодарим,
защото всичко бе прекрасно...
сами ще можем ли да спим?
И на сутринта ти нежно спинкаш,
а аз със сълзи на очи
събирам дрехите от пода
и тръгвам си, а ти си спи.
Мигът ни бе прекрасен, знаеш,
но само миг ми обеща
и с устни пак да ме изваеш
за мен далечна е мечта.
Целунах аз челото хубаво,
целунах малкото носле
и бързо пак в деня изгубена
отново сивото ме взе,
но аз усмихвах му се вяла
и помнех дълго тази нощ,
обсипана и млечно бяла,
красива, пълна със разкош.
И ето тук една закана -
нощта ще се повтори, знай,
ще чакам твоята покана
и после мой ще си до край,
но нека първо аз порасна,
ще трябва време, знам това,
тогава нежна и прекрасна
сърцето ти аз ще държа!
© Яна All rights reserved.
