Заклевам те!
ЗАКЛЕВАМ ТЕ!!!
Отново и отново се взирам
в монитора на компютъра си,
а там някъде, в мислите ми си отново ти.
Стоиш си с компанията и изобщо не ти пука,
че моето малко сърчице е разбито от
твоите думи. Питам се само - "Защо?!"
Защо трябваше да ти разкрия чувствата си?
Защо трябваше да ти кажа, че те обичам?
Сега стоя самичка и ме мъчи страшно
главоболие. Главата ми ще се пръсне.
Защо все аз трябва да страдам?
Защо се на мен не ми върви в любовта?
Нито съм грозна, нито съм тъпа.
Момчетата след мен тичат...но аз искам
само теб...теб и никой друг.
Там, дълбоко в сърцето си, знам, че има малко
кътче за мен. Знам го. Но изглежда
приятелите ти са по-важни от мен.
И то какви приятели...
такива, каквито ти говорят зад гърба.
Но това няма значение.
Защото ти ме отблъсна, а не те.
Да ме беше видял само.
Очите ми насълзени,
гримът ми се размаза.
Стоях си на пейката сгънала колене
и прегърнала самотата.
А приятелката ми безуспешно
се опита да ме успокои.
Това ли ми бе приготвила съдбата?
Една част от мен знаеше,
че нищо няма да се получи.
Но просто не исках да си го призная.
А сега стоя и се блъскам в главата.
И защо?
На Митко/OVER/
И не ми схвана намека 
