Заклевам те да виждаш мен във всяка друга,
накъдето и да гледаш - да виждаш само моите очи.
Заклевам те през живота си да не срещнеш обич друга,
клет и сам да скиташ - нека те боли!
Заклевам те да бъда твоя сянка, безпомощно да бягаш ти от мен.
Заклевам те в сънищата ти да нахлувам,
да те преследвам нощ и ден!
Заклевам те да бъда твойта най-голяма рана,
да рониш кървави сълзи за мен.
Заклевам те цял живот в сърцето ти нека остана,
ще те карам да тъжиш за мен.
Заклевам  те да  стенеш в мъка,
безсилно да се гърчиш от любов по мен
 и заклевам те тогава аз да дойда, 
да  те погледна и  после завинаги да  си  отида,
 така както  ти постъпи с мен.
Но болката никога не ще бъде толкова голяма,
 не би могъл да изплачеш моите сълзи...
сълзи,  раните в сърцето ти ще заздравеят,
а мойто клето сърце вечно ще  кърви.
 Ще си помня твойте думи, твойте устни, твойте лъжи...
бавничко по теб ще гасне, но и за тебе ще тупти.
 А ти ще си далеч... без тебе бавно ще умирам!
Ще те търся, обич моя,
ще те търся между всички хора. 
Ще търся милия ти глас във всеки звук,
ще търся нежните ти устни във всяка плът.
Ще се лутам, обич моя, ще вярвам сляпо в една измама...
че си тук до мен, че обич няма.
Вечно ще те няма, ще изплача свойте сълзи,
 сърцето ми ще стене в болка.
Колко нощи ще те чакам, обич моя?!
Но ти не ще да видиш моите сълзи,
ще проклинам, обич моя, ще проклинам дните си! 
А може би дори живота си...
Живот без обич, без любов какво е?!
Нима живот това наричаш ти?! 
Но каквото и да правя... Накъдето и да се лутам,
да съм силна аз зная.
Ще те чакам вечно, обич моя,
ще те чакам, даже да умра.
Ще съм вечно само твоя,
даже след смъртта!