Oct 16, 2009, 10:40 AM

Заключено

  Poetry
657 0 2

Заключено

В неравно време...

 

Чуваш ли

Спирачките скърцат

Шосето
Е хлъзгаво

 

През прозорците ми

Влиза само един лъч

Откакто ти си замина

 

Сега по въздуха

Те търся

И обувките си пълня със

Сълзи

 

Но ти не се връщай

Не ми говори

Защото в колата ми е хубаво без теб

 

Чуваш ли

Скърцат

И аз се въртя

И падам

И се препъвам

 

Шосето е хлъзгаво

И се движи назад

И ме влачи надолу

 

Аз никога няма да те стигна

Никога повече

Няма да те имам

 

Сърцето ми е заключено

В неравно време

Блъска по стените ми

И спира дъх да си поеме

 

А през прозорците ми

Само един лъч прониква

 

И утре ще е като днес

Нищо не се променя вече

 

Чуваш ли

Как скърцат

 

Виждаш ли ме

Прибирам се вкъщи

На гроба ти оставих цветя

 

Не ми говори

Сърцето ми е заключено...

 

16.10.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...