Закусих с на търпение трохите,
избърсах устните си от печал
и стекоха ми се от мляко дните
на лепкавия ми нещастен шал.
И роклята ми с пламенна украса
стовари сини плачещи петна,
и ето, вижда се, на дървената маса
остана само моята душа.
© Стела All rights reserved.