Залез... и една жена...
Ти виждал ли си как залеза се къпе
в своята кървава светлина...
Виждал ли си как в агония умира...
и за миг превръща се в проблясваща звезда...
И изчезва зад хоризонта...
огрян от неизгрялата луна...
Виждал ли си как чайката прелита,
в този кървав миг...
как от душата й откъсва се
един - единствен вик...
И само една сълза пада
изгубена завинаги в бездънното море...
А после идва нощта,
oблечена в черната си дреха,
обгръща всичко в тъмнина...
И спасение става, и утеха...
за една изгубена жена...
Жена, плакала със сълзите на
отлитащата птица...
Жена, обичала със лъчите на
умиращото слънце...
Жена, изгубила се сред вълните на
синьото море...
Жена, искала само любовта...
но отхвърлена, осиротяла и сама...
обикаля без посока по брега...
Жена, обичала до болка мъж...
Дарила му себе си... и повече дори...
И в цялата си красота
врекла се на тази недостижима мечта...
Мечта, станала смисъл на живота й...
Мечта, носила и радост, и тъга...
И таз мечта, единствена...
сега захвърлена умира във калта...
Предадена... на колене оставена...
молеща, без гордост... искаща любов...
Отхвърлена... стъпкана...
... заглъхнала в нечутия си зов...
И само болката остава...
... и една сълза...
И с поглед вперен в умиращото слънце,
заслепена от кървавото небе,
потапя се безмълвно в огненото море...
И върви... тихо потъва...
примирена и сама...
... една жена...
... една залязваща звезда...
изгубила своята мечта...
... една нимфа, напускаща завинаги брега...
в своята кървава светлина...
Виждал ли си как в агония умира...
и за миг превръща се в проблясваща звезда...
И изчезва зад хоризонта...
огрян от неизгрялата луна...
Виждал ли си как чайката прелита,
в този кървав миг...
как от душата й откъсва се
един - единствен вик...
И само една сълза пада
изгубена завинаги в бездънното море...
А после идва нощта,
oблечена в черната си дреха,
обгръща всичко в тъмнина...
И спасение става, и утеха...
за една изгубена жена...
Жена, плакала със сълзите на
отлитащата птица...
Жена, обичала със лъчите на
умиращото слънце...
Жена, изгубила се сред вълните на
синьото море...
Жена, искала само любовта...
но отхвърлена, осиротяла и сама...
обикаля без посока по брега...
Жена, обичала до болка мъж...
Дарила му себе си... и повече дори...
И в цялата си красота
врекла се на тази недостижима мечта...
Мечта, станала смисъл на живота й...
Мечта, носила и радост, и тъга...
И таз мечта, единствена...
сега захвърлена умира във калта...
Предадена... на колене оставена...
молеща, без гордост... искаща любов...
Отхвърлена... стъпкана...
... заглъхнала в нечутия си зов...
И само болката остава...
... и една сълза...
И с поглед вперен в умиращото слънце,
заслепена от кървавото небе,
потапя се безмълвно в огненото море...
И върви... тихо потъва...
примирена и сама...
... една жена...
... една залязваща звезда...
изгубила своята мечта...
... една нимфа, напускаща завинаги брега...
© Ди All rights reserved.
