Пренощувах в очите ти...
съмна...
Пак петелът най-първи пропя.
Детство пусто за миг
се завърна.
Лайна куче
роди тишина.
Два-три щриха,
зад девет баира,
на изпуснат в дерето живот.
Отмиля ми най-милното мило -
втренчен хребет
в ненужния брод.
© Младен Мисана All rights reserved.