Aug 13, 2023, 10:31 PM

Залиняло 

  Poetry
413 19 14

Пренощувах в очите ти...
съмна...
Пак петелът най-първи пропя.
Детство пусто за миг
се завърна.
Лайна куче
роди тишина.
Два-три щриха,
зад девет баира,
на изпуснат в дерето живот.
Отмиля ми най-милното мило -
втренчен хребет
в ненужния брод.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Два-три щриха,
    зад девет баира,
    на изпуснат в дерето живот."

    Поздрави за стиха, Младене!
    Светъл и благословен ден!
  • Възхитена съм, Младене! Стойностите на живота в няколко реда. И то какви редове! Поздравления за чудесния сих!
  • Видях го в картина. Странно.
  • "Отмиля ми най-милното мило"
    как го правиш толкова синтезирано и наситено...неизвестно ми е - само го усещам!
  • Възхищение!!!!
  • Отново се връщам и препрочитам това стихотворение. Сърдечни поздрави!
  • Кратко,ясно,точно!!!Без преувеличение,Приятелю страшно ми допадна!!!
  • Много символика и болка само в няколко реда.
    Поклон пред таланта ти, Маестро!
  • Перфектно! Направих превода, но още не съм сигурен.
  • разкош!
  • Един живот в кратък стих...и то какъв!
    Майстор си, Младене, възхищавам се на таланта ти! И благодаря!
  • Още от първите редове ме грабна и отнесе
    "Пренощувах в очите ти...
    съмна..." - носи ме към детството, към най-милното мило.
    Поздравявам те за този стих!
  • С малкото казваш много неща, Младене!
    Чета те с удоволствие!🍀🍀🍀
  • "Два-три щриха,
    зад девет баира,
    на изпуснат в дерето живот."!!!

    Изумително е как само с няколко щрихиращи думи можеш да кажеш толкова много! Поздравявам те, Младене!👍🥰
Random works
: ??:??