Замъркало ми котенце,
в скута ми замъркало,
нахранено, доволничко
с любов ме е обгърнало.
Замъркало ми котенце
в беличко и сивичко,
замъркало ми котенце,
сладичко и миличко.
Па взело се прозяло,
от игри се изморило,
в скута ми заспало,
мен ми става мило.
Жално ми е да го будя,
нека спи си в мене,
нека спи си в скута,
драго ми е да го гледам.
© Богдана Маринова All rights reserved.