Запазете ключа
На Искра и Пламен
Колко пътища водят към вашите къщи?
Нито те, нито ние оставаме същите...
Колко вчерашни дни, колко летни следобеди...
Колко мигове днешни нарекохме "спомени"...
На перона мълчим. Сякаш всичко си казахме
преди час в кафенето... А какво сме запазили
от последните (може би) думи, усмивки?
И не ни ли е мъчно? И с това ли ще свикнем?
Пет години изтекоха - пет съборени чаши,
пет урока научихме... и забравихме сякаш.
Пет вагона броим и се качвате в шестия.
Точно тук се разделяме, нещо тук се размести
в този мъничък свят, тъй просторен за трима ни,
в който все по-студено ще става през зимата...
И когато забравим къде са ни къщите,
нека тук, нека в този наш свят да се връщаме,
затова запазете ключа... И понякога
тук ще идваме за по кафе (с много захар!)
и на втори октомври тук ще пием шампанско...
Колко дълго мълчим... И нима ви изпращам?
Колко дълго мълчим? Влакът тръгва след малко.
Запазете ключа! И... ключалката!
© Мартина All rights reserved.
