Feb 2, 2014, 7:16 PM

Зарязах...

  Poetry
686 0 6

Зарязах днеска всичко, ей така.
Учудих се дори, че го направих,
зарязах неморалните неща,
а после за моралните забравих.

Зарязах отговорност и стремеж.
Подведох се по дати в календара.
Не съм във астрологията вещ,
но тази дата ми игра шамари.

Един ми казва: "Вземай алкохол!
Днес прошка имат даже и свинете."
Отбих се във затварящия МОЛ
и взех каквото мога във ръцете.

Зарязан съм от този чалга свят.
От течностите нищо се не пие.
Напред успях, но не успях назад.
Сега със шампоани ще се мия...

Зарязах свойте ядове навън,
зарязах празник и зарязах делник.
Стоя със всички чанти като пън.
Зарязах се и ето ме безделник.

Зарязаните всички сме едни -
неустойчиви във реално време.
Порежеш ли се - повече боли,
зарежеш ли се - нямаш си проблеми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...