Защо?
Защо не мога аз да те забравя?
Защо не мога да забравя твоите очи?
Защо обичам те аз силно във забрава,
дори и след като ме нарани?
И защо все още мисля си за нас?
Това понятие не съществува!
И колко още трябва да изстрадам аз?
Да те желая вече не си струва!
А някога ти пръв ме заплени
с изгарящи сърцето и душата думи!
Нима тъй бързо любовта ти се сломи?
Внимание не отклоняваш вече миг.
Очите ти понякога поглеждаха ме скромно,
тези черни, изключителни, жадуващи очи!
И тогава...желанието ми ставаше огромно!
Но ти не позволи на моята обич да те направи най-щастлив.
Защо ли трябваше във тебе да се влюбя?
Но за това вината не е моя.
От любов по теб накара ме да се погубя,
затова вината е изцяло твоя.
Ти беше моята мечта и моят цял живот.
Целта ми бе да те обичам,
но жалко, пак не ме разбра, Любов!
Във вечна обич няма вече да се вричам!
...защо?...
Защо не мога да забравя твоите очи?
Защо обичам те аз силно във забрава,
дори и след като ме нарани?
И защо все още мисля си за нас?
Това понятие не съществува!
И колко още трябва да изстрадам аз?
Да те желая вече не си струва!
А някога ти пръв ме заплени
с изгарящи сърцето и душата думи!
Нима тъй бързо любовта ти се сломи?
Внимание не отклоняваш вече миг.
Очите ти понякога поглеждаха ме скромно,
тези черни, изключителни, жадуващи очи!
И тогава...желанието ми ставаше огромно!
Но ти не позволи на моята обич да те направи най-щастлив.
Защо ли трябваше във тебе да се влюбя?
Но за това вината не е моя.
От любов по теб накара ме да се погубя,
затова вината е изцяло твоя.
Ти беше моята мечта и моят цял живот.
Целта ми бе да те обичам,
но жалко, пак не ме разбра, Любов!
Във вечна обич няма вече да се вричам!
...защо?...
© Ванилия Грамовска All rights reserved.
опитвам се да правя нещо.....
