Защо?
Ти кой си, не зная.
Сърцето ти ледено с какво бих могла да стопя, пак не знам.
Във тъмната стая стоя си приведена
и плача и питам се??? Обичаш ме, знам,
но само на думи любов не гради се,
тя цвете е нежно, което плеви се,
което измръзва, увяхва, изгнива
когато сърцето е лед, пуста душата и сълзи проливат се.
Обичам те, зная, но тази любов с колко болки крепя я?
Колко нощи безсънни, колко думи неказани,
колко рани в сърцето, тъй дълбоко прорязани.
Обичаш ме, зная. Добре, но защо ли
остават си думите боси и голи?
Защо любовта като лава гореща,
леда да стопи, който чувства насреща, не може?
Защо? Защо срещу мен е всичко грозно и зло?
Защо всичко нежно от мен си отива?
Защо да не бъда поне миг щастлива?
Защото обичам, разбира се, зная.
Защото, когато съм с тебе, съм в рая.
Защото сърцето, когато обича,
когато това на лудост прилича,
когато във нашто забързано време
един срещу друг със тебе се спреме,
забравяме думите малки "ОБИЧАМ ТЕ",
с което сърцата си бавно заключихме.
януари 2000г.
Сърцето ти ледено с какво бих могла да стопя, пак не знам.
Във тъмната стая стоя си приведена
и плача и питам се??? Обичаш ме, знам,
но само на думи любов не гради се,
тя цвете е нежно, което плеви се,
което измръзва, увяхва, изгнива
когато сърцето е лед, пуста душата и сълзи проливат се.
Обичам те, зная, но тази любов с колко болки крепя я?
Колко нощи безсънни, колко думи неказани,
колко рани в сърцето, тъй дълбоко прорязани.
Обичаш ме, зная. Добре, но защо ли
остават си думите боси и голи?
Защо любовта като лава гореща,
леда да стопи, който чувства насреща, не може?
Защо? Защо срещу мен е всичко грозно и зло?
Защо всичко нежно от мен си отива?
Защо да не бъда поне миг щастлива?
Защото обичам, разбира се, зная.
Защото, когато съм с тебе, съм в рая.
Защото сърцето, когато обича,
когато това на лудост прилича,
когато във нашто забързано време
един срещу друг със тебе се спреме,
забравяме думите малки "ОБИЧАМ ТЕ",
с което сърцата си бавно заключихме.
януари 2000г.
© Яница Ботева All rights reserved.
