ЗАЩО?
Защо?
Не се наситиха…Тялото ми
все да го обсебват.
Ръцете ми да връзват.
Назад да ги извиват.
Защо?
Не се наситиха...
Да ми
налагат, от хляба им да ям.
А на мене ми горчи ... Маята.
Защо?
Мислят си...
Че съм слепец.
Бодат ме с остен.
Да вървя след тях,
да не се обръщам.
Уморих се да събирам
Чужда кал. Да я трупам.
Лихва подир лихва.
Не искам да дишам пепелта,
на пътеките им. Миришат
ми на гнило.
Искам да пия от чистата вода
С моите...
Със двете мои шепи.
Ще ме създадеш ли,Господи
отново?
Ще ме сътвориш ли пак.
Да бъда...друга? Искам!
Ако се смилиш молитвата ми
да изпълниш...
Не ме създавай от реброто
на Адам...
Бяхме в райската градина.
И двамата - от отровата отпихме.
Змията се е вселила в нас.
И в мен и в него продължават да
да бесуват ветровете.
Смили се... А аз ще спра,
ще спра да си задавам,
тези измъчващи ме
непрекъснато въпроси.
© Веска Алексиева All rights reserved.
