Защо ми караш да чувствам виновна
като искаш от мен това, което не мога да ти дам?
Защо ме правиш по-греховна,
отколкото съм всъщност и аз незнам?

Защо изискваш прекалено много,
на този едва зародил се етап в нашите отношения?
Защо съдиш ме тъй строго,
обвиняваш ме за несторени прегрешения?
  
Защо?

Защо всички поставят условия за тяхната любов?
Условия, изисквания, тъй непосилни за мен.
Защо, когато все още не си готов
да ми дадеш нужното този ден,
непрекъснато изискваш от мен?

Защо не можеш да ме обичаш такава, каквато съм:
грешна или свята,
бедна или богата,
грозна или красива,
първична или дива?

Защо всички поставят условия за тяхната всеотдайна любов?

А любов ли е питам аз, туй което поставя рамки и ограничава,
туй което не ти дава
сам да избереш,
дори и да грешиш?!

Защо на прага ми стойш
и молиш ме да дойда аз при теб?
Защо не влезеш в моята душа
и не ме опознаеш, макар и да греша?

Бъди до мене!
Знам че искам прекалено много от тебе.
Но такива сме ние хората - вечни егоисти,
мислим само за себе си, изискваме  да са съвършенни - перфекционисти 
от другите, но не и от себе си.

Да такава съм и аз.И защо ли питам те, защо си ти такъв,
защо не можеш да ми дадеш това, от което имам нужда
като аз самата нямам какво да ти предложа,
като всяка сутрин все по- празна се събуждам
и всяка вечер заспивам във все по-греховна ложа.