Защо?
ЗАЩО?
Защо, когато ме погледнеш,
сърцето ми забива лудо?
Защо, за да те видя,
трябва да направя чудо?
Защо в прегръдките ти нежни
дните бяха толкова небрежни?
Защо, когато те обичам вече,
от мен си толкова далече?
Защо съдбата е жестока,
а раната в душата ми така дълбока?
Защо не мога да съм с теб?
Защо животът е проклет?
Защо в сърцето ми се вмъкна,
а после, без да кажеш нищо, се измъкна?
Защо от теб съм запленена?
Защо се чувствам наранена?
Защо ли времето е спряло,
а вън небето потъмняло?
Защо сърцето не тупти,
а раната в душата ми кърви?
Защо си тъй далече ти?
Защо умират моите мечти?
Навярно в някой слънчев ден
отново ти ще си до мен
или пък ще си само спомен
от ден, не толкова обикновен...
Защо, когато ме погледнеш,
сърцето ми забива лудо?
Защо, за да те видя,
трябва да направя чудо?
Защо в прегръдките ти нежни
дните бяха толкова небрежни?
Защо, когато те обичам вече,
от мен си толкова далече?
Защо съдбата е жестока,
а раната в душата ми така дълбока?
Защо не мога да съм с теб?
Защо животът е проклет?
Защо в сърцето ми се вмъкна,
а после, без да кажеш нищо, се измъкна?
Защо от теб съм запленена?
Защо се чувствам наранена?
Защо ли времето е спряло,
а вън небето потъмняло?
Защо сърцето не тупти,
а раната в душата ми кърви?
Защо си тъй далече ти?
Защо умират моите мечти?
Навярно в някой слънчев ден
отново ти ще си до мен
или пък ще си само спомен
от ден, не толкова обикновен...
© Невена Христова All rights reserved.
