Защо...
Безумие... Вплетено в ад.
В любов горчива изгарям.
Слънца хиляди, изгарящи в свят.
"Обичам те!" - само това си повтарям.
Болка горчива. Защо ме рани?
Защо щастието с мъка се слива?
Рана поредна в мене кърви.
И нашият свят до основи се срива.
Нямаш ти време. Дори и за мен.
Нямаш една проклета минута.
После ми казваш, че си ранен, огорчен,
без дори да бъда аз чута.
Луната изгаря. Във мен - погледни.
Опитвам се с последни сили да дишам.
Ти си отиваш - боли ме, горчи.
Ще плача, ще търся, просто ще пиша.
В любов горчива изгарям.
Слънца хиляди, изгарящи в свят.
"Обичам те!" - само това си повтарям.
Болка горчива. Защо ме рани?
Защо щастието с мъка се слива?
Рана поредна в мене кърви.
И нашият свят до основи се срива.
Нямаш ти време. Дори и за мен.
Нямаш една проклета минута.
После ми казваш, че си ранен, огорчен,
без дори да бъда аз чута.
Луната изгаря. Във мен - погледни.
Опитвам се с последни сили да дишам.
Ти си отиваш - боли ме, горчи.
Ще плача, ще търся, просто ще пиша.
© Петя Терзийска All rights reserved.
