Mar 22, 2005, 2:58 PM

Защо...

  Poetry
985 0 2

Защо във мрака всеки ден се раждаш,

 позволявайки им зад гърба ти да се смеят?

Защо сърцето си им даряваш,

 позволявайки им за дребни монети да те продават?

Защо така сляпо ги обичаш,

 позволявайки им лицемерно с теб да се гаврят?

Защо предпочиташ мълчаливо да страдаш,

 позволявайки им да изтъкват фалшивата си гордост?

Затова ли бориха се преди години героите,

 за да дълбалят в раните ти страхливците сега?

Затова ли проливаха кръвта си те,

 за да продават гробовете им на чужда кръв?

Затова ли наричат се с твоето име,

 за да грабят повече от теб сега?

Затова ли сега си по - малко от длан,

 за да нахраниш завинаги алчността ИМ???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....