Mar 22, 2005, 2:58 PM

Защо...

  Poetry
982 0 2

Защо във мрака всеки ден се раждаш,

 позволявайки им зад гърба ти да се смеят?

Защо сърцето си им даряваш,

 позволявайки им за дребни монети да те продават?

Защо така сляпо ги обичаш,

 позволявайки им лицемерно с теб да се гаврят?

Защо предпочиташ мълчаливо да страдаш,

 позволявайки им да изтъкват фалшивата си гордост?

Затова ли бориха се преди години героите,

 за да дълбалят в раните ти страхливците сега?

Затова ли проливаха кръвта си те,

 за да продават гробовете им на чужда кръв?

Затова ли наричат се с твоето име,

 за да грабят повече от теб сега?

Затова ли сега си по - малко от длан,

 за да нахраниш завинаги алчността ИМ???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...