Защо ли ...
Защо ли? Защо ли вие сте такива
безумно слаби, къде е силата ви?
Какво „силните” ви души залива,
и от страх загиват чувствата ви?
Страхът от вътрешно достигане,
от нежни, чисти думи на доверие…
Грешка ли е едно мило „докосване”,
че всичко подлагате на съмнение?
Побягвате, подгонени от вятъра,
който с нежността си ви облива…
Кажете, кому е нужен тук театъра
и как това в живота не ви убива?
Мълчите, от кой отговори чакате?
Хайде, бъдете силни този път поне.
Споделете, без минута да протакате -
какви са днес „точните” ви планове?
Какви за вас са дните, идеалите ви,
дали може живота да ви просълзи?
Как ли да тълкуваме сигналите ви…
щом мисълта да ги дадете ви смрази?
Усмихвам се, не мислете, че ви мразя,
но малко тъжно ми стана днес за вас…
В сърцето си всеки спомен ще запазя
и ще очаквам, да чуя „силния” ви глас.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
