Защо ли Господи
Защо ли Господи създал си
От своето ребро човека
Защо създаде ти Адам и Ева
В памтивека
Взе ребро и кал
И направи тази твар
За да забрави тя
Че е създадена в калта
И господар да стане на света
Дали за всичко е виновна Ева
В своите превземки че е Дева
Поиска ябълчица да яде
Посегна и я взе...
Адам защо се преклони
Защо от ябълката да яде
И той се съгласи...
И тази твар човека
Прокле го Господ още в памтивека
И ето че живеейки на таз земя
Ни влачат понякога в калта
Някой такива като Ева
Минавайки за Дева
Изкачват се по стъпала
Достигат до върха...
А тебе Господи не те е жал
Превръщаш всичките във кал
© Любомир Деничин All rights reserved.
Светът е... такъв.
