Защо ми е да съм
Въпрос към Бог отправям
с очи към небесата
и шепот аз долавям
от песента на Самотата.
Защо са ми очите,
от твойта красота лишени?
От там текат сълзите,
от силна болка породени.
Защо са ми устата,
без нежно твойте да целувам?
Изричат вечер в тишината
името ти, мила. Теб сънувам.
Защо са ми ръцете,
ако не мога да те галя?
В юмруци свивам двете,
щом болката не трая.
Защо ми е сърцето?
Далеч от твоето тупти,
отмерва времето, което
спряло е във мойте дни.
Защо ми е да съм,
мечта, Ти моя нежна?
Живея за един сън,
за тебе, капчице надежда.
© Незнаен All rights reserved.
