Защо ми казваш обич свидна
Защо ми казваш обич свидна,
че в тебе е забит кинжал,
но няма мисъл тук обидна -
виж как блика чувството на жал,
че преживяваш острието
като праг на нашто тъждество,
родило пламъче, което
е мярата на общо естество.
Това е силата, която
бушува неуморно в нас,
а острието й благато
е нишка с чувство на екстаз,
пред който двамата немеем -
тази идентичност става Бог:
с нея двама се родеем,
превръщайки я в мил чертог.
Това е поглед към Всемира
чрез простичкото наше:”Как?”
което отговор намира,
удържайки любовния ни злак
и нищо чудно, че Дъгата
озарява нашта тишина -
олтар, дарен ми от жената,
за хората тъчаща добрина
© Валери Рибаров All rights reserved.
, не Мойсей...все ви бъркам вас двамата 
