Защо мълча?
Защото щом си тръгна от живота ми,
реших, че ми е време да порасна,
и думите... изгубиха се в нотите
(тогава я надянах тази маска).
Тъгата от лицето си прикрих,
разтегнах устните си сполучливо
и само късно вечер всеки стих
нашепваше ми, че... не съм щастлива.
Мълчанието после го топеше
със гръм и трясък утрешният ден,
но маската, каквато и да беше,
не стигаше за тишината в мен.
Летяха думите... като глухарче...
(което пак за Него ми напомня).
Мълчах... Дори забравих как се плаче,
докато дозалепях тази стомна.
Сега е тихо... Само вечер листа
под пръстите ми шумоли тук-там.
Каквото премълчах - сега го пиша.
И някога... на Него ще го дам.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
