ЗАЩО, ПРИРОДО
Навъсено е днес небето,
не блесва нийде светлина.
Посърнало е пак сърцето,
надежда няма ни една.
За дом копнея и съпруг,
съчувствие и топлота,
но всеки ден е като друг
и все живея в самота.
Защо, природо, си разплакана?
Защо, сърце, и ти тъжиш?
Надеждата ли недочакана
очакваш още да спасиш?
© Анка Келешева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
