Защо си мислиш, че не можем ?
Защо си мислиш, че със теб не можем
да прелетим гори,
морета,
суша,
океани,
за да станем по-добри?
Защо си мислиш, че със теб не можем
да вперим поглед там напред,
където с обич ще затворим
полъха на болката, свиреп.
Защо си мислиш, че със теб не можем
да се погледнем както по-преди
и със топло чувство да си кажем,
че отново пак сме същите, нали?
Защо... защо си мислиш, че не можем?
Защо отбягваш моята ръка?
Защо със този поглед непреклонен
забиваш нож във моята душа?
Ела, да счупим тежките окови
на страха, подтискащ, грозен.
Ела, от смъртта да се събудим.
Ела, аз знам, че можем.
© Марина All rights reserved.
