Защо съм ти? Идвам при тебе,
а очите ми - тъмни луни
и ръцете ми - залезни хребети.
Не мечтая. Вече нямам мечти.
Защо съм ти? Тук съм безплътна.
Невъзможна съм в целия свят.
И душата ми... колко е смъртна!
Мойта обич не е благодат.
Защо съм ти - толкова тъжна?
Всяко докосване те обгръща във мрак!
Ако днеска те взема, как ще те върна?
... Да те нямам след имане... Как?
Защо съм ти? Какво ти донесох?
Само сълзи от чуждо небе...
На себе си в жертва сама се принесох -
не мога без тебе!... И бягам от теб!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
но възможна в едно сърце,
в една случваща се любов!