Защо съм ти? Идвам при тебе,
а очите ми - тъмни луни
и ръцете ми - залезни хребети.
Не мечтая. Вече нямам мечти.
Защо съм ти? Тук съм безплътна.
Невъзможна съм в целия свят.
И душата ми... колко е смъртна!
Мойта обич не е благодат.
Защо съм ти - толкова тъжна?
Всяко докосване те обгръща във мрак!
Ако днеска те взема, как ще те върна?
... Да те нямам след имане... Как? ...