Затворено стихотворение
Царете ни, отдавна са история.
Историята помни имена.
Името, за личноста се бори.
Борбата е безмилостна борба.
Царете са оставили пътека.
Пътеката е същата сега.
Сега обаче, вярваме в човека.
Човеци има малко по света.
Царете ни, възпети са във песни.
Песните ни, днес са лош урок.
Уроците са трудни и нелесни.
Нелесен е самия ни живот.
Царете ни са бранили България.
България сега се гърчи в Ад.
Адът не повтаря наказания.
Наказан мре народът ни от глад.
Царете ни, сечали са монети.
Монетите не стигат днес за хляб.
С хляб и сол посрещали сме всеки.
Всеки днес, се кичи с титла цар.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
