ЗАВЕЩАНИЕТО...НА ЛЕШОЯДА
Лешояд ме зовяха.
Разгулник.
Обичах да пия нощем
ракия
oризова… Да пуша
хашиш… и да ме
любят безпътни
жените.
Не се надявах да стана
Голям… и
да нося корона от
злато…
Но съдбата плати ми
дълга и зацарувах
богато.
Мислех се... За
син на Слънцето.
Внук на Небето.
Трепереше всеки от мен
Но си имах стъкленица...
И пиех тайно от нея.
После…
Убивах. Нямах милост.
Оставях много души
без глави…
Пълнех с червената
течност
устата и…
и се чувствах велик.
И така… Ден след ден.
Много години.
Докато времето спря
и смъртта победи.
Отивам си. Но ти запомни:
Стъкленицата крие мая.
Червена… Но не вино.
Пълна с кръвта на невинни.
Ако искаш да бъдеш велик
И да се страхуват от тебе…
Смучи от кръвчицата!
Безкръвният
не се противи…
И можеш да правиш
каквото ти хрумне с него.
Ето тръгвам си...
Чуй!
И много внимавай!
Вземай само честната кръв!
Кръвта на предателите
е силна. Отровна!
/Притча 8741..."Закваската"...по Н.Райнов/
© Веска Алексиева All rights reserved.
