Завет
Завет
Избухна новата зора,
Показа се иззад баира,
Превръщайки последната тъма,
В противоположност на надира.
Лъчи докоснаха земята,
Петлите пеят вече час,
Животът бавно се замята,
И впримчи се отново в нас.
Не мога честно да ти кажа,
Кое е важното за мен,
Но мога лесно да докажа,
Защо обичам всеки ден.
Обичм слънцето да свети,
Обичам дъжд да ме вали,
Обичам старите завети,
Изречени от моите деди.
Какво си нямаме за бога,
Планина, поле, или море,
Защо да нямаме угода,
При изгледа на туй небе.
Аз зная някой ще ми каже,
Че туй е нашата съдба,
Но мене много ми не дреме,
Защото искам сам да си я избера.
© Hristo Hristov All rights reserved.
