Завинаги
Здравей, любов от детството безгрижно,
аз толкова лета без теб живях,
вървях по път със радости и грижи
и носих те в душата си без страх!
Не те зачеркнах... Как ли да го сторя,
Ако си спомен свиден и любим?
Греховен? Не! Тъй чисто беше всичко
и тъй прекрасни бяха тези дни!
Обичах, вярвах, исках и мечтаех,
събуждах се с усмивка на лице.
Такъв бе ти, прекрасен и омаен ,
А можеше ли да е по-добре?
Във вихъра на шеметното време
аз те изгубих сред голямата тълпа...
Широк бе този свят, не те намерих,
в сърцето си таих те досега.
Днес срещам те, все същият, от спомена.
Усмихваш се, подаваш ми ръка...
Широк светът е, ние сме пораснали,
а сякаш сме все същите деца!..
То времето съвсем не ни е жалило,
ала запазили сме в нашите сърца
мъждукаща искрицата от детството
и с нас ще бъде тя до край света.
© Гинка Маринова All rights reserved.
