Jul 27, 2007, 4:07 PM

Завинаги в сърцето

  Poetry
1K 0 0
     
Вървях аз, лутах се по пътеките безкрайни,
търсейки чувството наречено Любов.
Исках да усетя мигове омайни,
подарени с много благослов.

Лутах се, въвях по тъмните пътеки,
намирах там аз студ и самота.
Студът сковаваше сърцето,
а самотата ме обгръщаше и чувствах празнота.

И разцъфна роза в хладната реалност,
там, край линията, в Западния парк.
Стрела любовна в сърцето се заби без жалост
и затули моя студ и мрак.

В онази нощ с целувки и омайни ласки,
почувствах аз много топлота.
На сутринта събудих се в нечии прегръдки,
усещайки топлите лъчи на любовта.

      И с таз любов избрах да бъда,
да споделям радост и тъга,
да бъдем винаги като в магия,
начало ново - цяла любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Бошнаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...